Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.06.2015 15:15 - Безшумно или не оръжието е проблем за собственика
Автор: zaw12929 Категория: Политика   
Прочетен: 1208 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 02.06.2015 16:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
   
ОРЪЖИЕ ЗА ДИАЛОГ?? Специалното оръжие стана  популярен през последните години. Спецификата на едно оръжие зависи от задачите, които се решават с негова помощ. Снайперските пушки, безшумното, маскирано, щурмово портативно оръжие, въоръжението на бойните плувци – всичките тези видове оръжия се изработени в съответствие с високата професионална подготовка на ползвателя. Този тип оръжие може да се създаде на базата на обикновеното бойно или спортно оръжие или да се създаде нов продукт. Днес съществува огромно разнообразие от оръжия за спецчастите.

Забравените “брамити”

Безшумното оръжие е най-многобройно и разпространено оръжие със специално назначение, което се е появило много отдавна. Още на границата между 19 и 20 век се появяват устройства, които намаляват звука при изстрела. Те се предлагат основно на артилерията, но по това време почти не интересуват военните. Британският оръжейник Гринер например смятал патентоването на заглушителя за напълно излишно.  Хайрем Стивънс Максим – известният изобретател на картечницата, и синът му Хайрем Перси, не само патентоват заглушителя, но и започват масовото му производство през 1910 г. Първият заглушител обаче използвали основно ловците. Тук няма нищо чудно, защото много видове оръжие със специално назначение започват пътя си именно от цивилния пазар. Стрелящите писалки се появяват още през 30-те години и влизат в каталозите с цивилно оръжие.
След Първата световна война криминалните структури и специалните служби се заинтересували от безшумното оръжие. Истински бум това оръжие преживяло в годините на Втората световна война. По това време стават известни германски, американски и британски образци безшумно оръжие. В тези години партизаните в СССР и специалните групи на ГРУ и НКВД в тила на хитлеристите използват револвери и пушки с прибори “Брамит”. Името на тези прибори се получава от абревиатурата на “Братя Митини”. Това са имената на двамата изобретатели на руското безшумно оръжие. В тази област по това време работят още конструкторите Гуревич, Короленко, Маркевич и др.
Безшумното оръжие решава обикновени огневи задачи, но стрелбата му е скрита, защото разузнавателно-диверсионната група, както и отделният снайперист, използвайки оръжието, не бива да се разкриват (да издават мястото си чрез изстрела и звука).

Борбата със звука

Както е известно, звукът са трептения на частици в средата, разпространяващи се във вид на вълни. Силата на звука се измерва в децибели . Основен източник на звука при изстрел са праховите газове, които напускат цевта. Тяхното бързо разширение води до образуването на дулна вълна и силен звук. Звукът на изстрел от пушка на разстояние 1 метър достига до 160 децибела, което надвижава болковия праг почти 100 пъти.
Звукът може да се намали, като се увеличи обемът на газовете и се понижи температурата им преди да излязат в атмосферата. Това става с помощта на дулен детайл, който е малко по-голям от обема на канала на цевта. На  принципа действат автомобилните и мотоциклетните заглушители. Пълно заглушаване на звука не може да се постигне. Оръжието може да се нарече безшумно, ако нивото на звука му при изстрела е като при пневматичното оръжие.
Днес са създадени много конструкции на заглушители. В Русия е прието да се наричат “прибори за беззвукова и безпламенна стрелба (ПБС). Ефективността им може да се повиши като вътрешната кухина на заглушителя се разделя на няколко камери с преградки с отвор за преминаването на куршума, газовете се свиват с отклоняващи се вставки. Наборът от преградки в заглушителя обикновено се нарича сепаратор. За добро “скриване” на газовете, особено онези, които гонят куршума, се слагат гумени шайби с надрези, които се пробиват от куршумите. Шайбите бързо излизат от строя и нарушават точността на стрелбата. Затова съвременните заглушители обикновено минават без тях. Понякога газовете са охлаждат допълнително, като преминават през рулон от телена мрежа.
Конструктори често се питат дали не може праховите газове въобще да не се пускат в атмосферата. Например след като се изгони куршумат, те да останат в цевта, а още по-добре в гилзата, което изглежда лесно на пръв поглед. Но за реализирането на този процес трябва специална конструкция на оръжието и на патрона. С изолирането на газовете се занимават в много страни, но първите серийни образци се появяват в Съветския съюз.
Първоначално се създават неавтоматичните двуцевни пистолети МСП в комплекс патрона СП-3 и С-4 “Гроза” с патроните П3 и П3А. След това се появява пистолетният комплекс, който се състои от самозарядния пистолет ПСС и патрона СП-4. При различните конструкции на патроните тук принципът на действие е един: праховите газове изтласкват куршума, а самите те остават в гилзата,.Затова автоматичното извличане от патронника изисква специални конструктивни решения. В романа на Й. Флеминг “Доктор Ноу” оръжейникът казва: “Заглушителите не ми харесват, сър. Те са тежки и когато бързаш, се закачат в дрехите.” Пистолетите с изолиране на праховите газове нямат такъв недостатък. През последната една четвърт на миналия век те показаха своята ефективност в много специални операции.
Комплексите “Тишина” и “Канарейка” са съчетание на две основни схеми в борбата със звука на изстрела. Първият е изработен на базата на автомата АКМ, вторият на – АКС-74У. На цевите им се закрепват съответните заглушители разширяващ тип, а под мерника – 30 мм безшумен гранатомет БС-1 с отсичане на праховите газове.
Гранатата влиза в цевта на гранатомета от дулната част и се изтласква от бутало, което се задейства чрез специален метателен патрон. Патронникът с десет патрона се разполага в ръчката на гранатомета. Гранатата пробива стоманена броня с дебелина 15 мм.
Заглушителите не само намаляват нивото на звука на изстрела, но отстраняват и избухването му, както и “праховото действие” на газовете. За снайпериста или картечаря избухването на изстрела, облакът дим или прах е демаскиращ фактор. Липсата на избухване облекчава и използването на нощен прицел. При действия в помещения, тунели, на тесни улици звуците на изстрелите с откос силно затрудняват говоренето между бойците. Напоследък се увеличава интересът и към “приборите за малошумна стрелба” (ПМС). Те намаляват нивото на звука, не толкова като приборите за безшумна стрелба, но са по-компактни. С подобни прибори вече са снабдени руските образци – снайперските пушки СВУ-АС и СВ-98, опитните картечница АЕК-999 “Барсук” и пистолетът картечница АЕК-919К “Каштан”.

Излишъкът от скорост

Още един източник на звук освен звука на изстрела е ударната вълна, която се образува при свръхзвукова скорост на полета (повече от 330 м/с). В пистолетите и пистолетите картечници, чиято скорост на куршума малко надвишава скоростта на звука, обикновено проблемът се решава така: нищо не се променя в стандартния патрон, но част от праховите газове се изхвърлят от канала на цевта. По дъното на нарезите се правят отвори, през които част от газовете влизат в камерата, която обкръжава цевта. Този вид заглушител се нарича интегриран. Обикновено той се съчетава със сепаратор пред дулната част на цевта и има с нея един кожух, както например при британските пистолети картечници L34A1 “Стърлинг”, германските МР5SD.
Днес пистолетите картечници са почти немислими без безшумните модификации. С тях конструкцията се усложнява, но ефективността на заглушаването се увеличава. Руските безшумни пистолети ПБ и АПБ, пистолетът картечница Бизон-203 (разработени от В.М. Калашников и А.Е. Драгунов) имат и камера около цевта и отделен свалящ се дулен детайл, който всъщност е заглушител. Този вид оръжие е компактно в пренасянето и по-гъвкаво в използването.
За да се намали скоростта на автоматичния или винтовъчния куршум, в автомата, щурмовата или снайперската пушка трябва силно да се намали праховият заряд. А това е недопустимо, тъй като прахът ще започне де се изсипва вътре в гилзата. За да се реши задачата, се налага да се търсят нови съотношения между масата на куршума и заряда и зас трелба от безшумните варианти на автоматите или пушките да се използват специални патрони – с утежнен куршум от типа УС (с намалена скорост). Например за да се направи автоматът АКМ безшумен, на цевта може да се закрепи приборът ПБС-1, патронникът да се снабди със 7,62 мм патрони куршуми УС.
Но дори при такова снаряжаване на безшумните модификации на автоматите те не отговарят на изискванията на спецчастите. Проблемът не е само, че са тежки, но и при използването им източник на звука са и самите механизми, особено в автоматичното оръжие. Чукането на металните детайли в тишина се чува на разстояние до 300 метра.
Автоматът АКМ при падане издава много силен звук. Затова в някои самозарядни или автоматични безшумни образци е предвидена възможност за блокиране на автоматиката, както в китайските пистолети Тип 64 и Тип 67. Но работата на автоматиката може да се направи по-мека и по-тиха.
Именно за да се реши тази задача в Съветския съюз е създадено уникално семейство оръжие, прието на въоръжение през 1987 г. Тук влизат унифицираната пушка ВСС Винторез със специалния снайперски 9-мм патрон СП-5 и автоматът АС Вал с патрона Сп-6 с повишена пробиваемост. Пушката и автоматът имат интегриран заглушител. Задната му част образува камера около цевта, а предната има сепаратор пред дулния срез на сравнително късата цев. Плавната работа на автоматиката води не само до скритост, но и точност на стрелбата. За да се транспортират лесно, оръжията се разглобяват на няколко големи части.
Удобен за безшумно оръжие е и маломощният 5,6 мм патрон, който е характерен за спортното оръжие, с неговата неголяма скорост на куршума и ниско налягане на праховите газове. С него са разработени американските пистолети за бойните плувци от серията “Амфибиен” с интегрирани заглушители или руската снайперска пушка СВ-99 със свалящ се заглушител.

Изстрел от нож

Маскираното огнестрелно оръжие е безобиден на вид предмет, в който е скрито стрелящо устройство. Темата е специална и малко се отнася към оръжието на военния. В арсенала обаче на специалните части има място и този вид оръжие. Става дума за “стрелящия нож на разузнавача” (НРС). Първият стрелящ нож е създаден в Тула / Русия /. Стрелящото устройство е монтирано в ръчката, в нейната кухина се разполага цев с 7,62 мм патрон СП-3 (от пистолета МСП). За изстрел ножът се завърта с ръчката напред. Отсичането на праховите газови в патрона не само отстранява звука на изстрела, но и намалява опасността от изгаряне на ръката. В НРС-2 се използва патрон СП-4 от пистолета ПСС. “Стрелящият нож” е своеобразно оръжие на последния шанс, което допълва основното въоръжение на спецбоеца. Патронът СП-4 е подходящ за още една оригинална тулска разработка – специалния револвер ОЦ-38.

Нужен ли е арбалет на спецчастите?

В много военни екшъни с участието на спецназа в арсенала му често се виждат лък и арбалет. Дали това не е само режисьорска приумица? В годините на Втората световна война при недостига на ефективно безшумно огнестрелно оръжие британското Управление за специални операции и американското Управление на стратегическите спецслужби се замислят дали да не използват арбалети в специалните подразделения. През 1942 г. германският абвер (управлението за военно разузнаване и контраразузнаване) при завземането на нефтените находища в Майкоп и Грозни използва арбалети. Днес специалните части са въоржени с оръжия, които решават задачите по-добре от арбалето. Пък и безшумността на арбалета е доста условна – и дъгата и тетивата при изстрела съвсем не са безшумни. Но в специалните операции може да се използва всяко средство, едва ли обаче натоварената със снаряжение група може допълнително да се натовари с външно ефектния, но обемен със запаси от стрели арбалет. Днешният арбалет е спортно оръжие, в краен случай ловно, но не и бойно.


Специален подводен пистолет

Във филма за Джеймс Бонд “Кълбовидна мълния” през 1965 г. в подводната битка два отряда аквалангисти стрелят от харпуни. Реално това трудно може да стане. Защото оръжието за подводен лов на неедра риба е трудно пригодно за поразяване на човека. Пружинното или пневматичното оръжие придава на харпуна много ниска скорост, а оттук – неголямото поразяващо действие и ниската далекобойност. Въпросът за оръжието на бойния плувец е актуален още в средата на миналия век. Още тогава е ясно, че е необходимо оръжие за подводна стрелба.
Огнестрелният изстрел под вода изисква решаването на редица проблеми. Върху натиска на праховите газове противодейства съпротивата на водата и обикновената нарезна цев, напречното сечение на която куршумът запълва почти изцяло, в такива условия се разрушава. А обикновеният куршум, като излита от цевта, попада в среда, която се отличава от въздуха по плътност и се свива. Около бързо движещото се тяло се образува мехур – каверна. Куршумът в каверната се разсейва и никаква прицелна стрелба не може да се произведе. Но ако куршумът се удължи така, че отношението между дължината му към калибъра да бъде 20:1, а на върха му да се направи малък плосък срез, каверната около куршума ще бъде по-малка по диаметър и няма да го покрие напълно. Такава каверна, прилепнала към куршума, сама ще бъде за него и среда на движение и стабилизатор. Устойчивостта и енергията на куршума са напълно достатъчни за стрелба на видимото разстояние под водата. Така се създават патроните за 4,5 мм подводен пистолет и 5,66 мм на автомат. Създаденият в Съветския съюз пистолет получава името СПП-1 (специален подводен пистолет, първи), той се отнася към неавтоматичните. Блокът му се състои от четири цели. Барабанът при всяко натискане на спусъка се завърта към поредния патрон.
Нещата, свързани с автомата, се оказват по-сложни. Дори се смятало, че не е възможно да се създаде подводен автомат. Все пак обаче той се появява в Съветския съюз – той получава името “автомат подводен специален” АПС, постъпва на въоржение в частите бойни плувци на ВМФ на Съветския съюз..
На базата на детайли на АПС и АКС-74У е създаден автомат АСМ (специален многоцелеви автомат). ТОй е приспособен за стрелба с патрони от АПС под вода с 5,45 мм автоматен патрон. Към него се монтира или патронник на АПС или на АК-74.
В чужбина предпочитат неавтоматичните многоцевни образци, където ударно-спусковият механизъм е механичен (американски и германски пистолети).

Нюанси на едрия калибър

Едрокалибреното нарезно оръжие в различни варианти се появава няколко пъти. През Първата световна война се появяват противотанковите оръжия, ПТР сякаш слизат от сцената към края на Втората световна война, но сякаш се възраждат след 40 години във вид на ново въоръжение – едрокалибрените снайперски пушки. Проблемът тогава е да се увеличи прицелната далечина и поразяващото действие на снайперското оръжие. И патроните от 12,7 мм на картечниците се оказват добро решение.
Оръжието увеличава размерите и масата си, но пък прицелната далечина стига до километър и половина. 12,7 мм пушка на американската фирма МакМилън се използва от международните сили за поддържане на мира в бивша Югославия. Едрокалибрените пушки могат да поразят транспортни и лекобронирани коли, радио- и радиолокационни станции, ракетни комплекси, апаратура за наблюдение, вертолети и самолети на стоянки.
През последните 15 години се появиха много образци едрокалибрено оръжие. Много от образците са обемни и тежки. Например американската М82А1 Барет, една от първите едрокалибрени пушки, използвани през 1991 г. в Персийския залив, Р-50 Пауца или Бумер Сериес, френската Хеката, унгарската Гепард. Разработени са и образци със съветския 14,5 мм патрон, с белгийския 15,5 мм и дори с германския 20 мм.
От руските образци най-голям интерес представлява самозарядната ОСВ-96, която поразява лекобронирана техника на далечина до 1000 м, а жива сила в средства за индивидуална бронезащита – до 1500 м.




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zaw12929
Категория: Политика
Прочетен: 14208542
Постинги: 5609
Коментари: 13044
Гласове: 68274
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031